Posts in category: маг. инж. Ернесто Нориега Стефанов

За съвременните деца дигиталното е съвсем присъщо: това означава, че са родени в свят, в който вече съществуват смартфони и други технологии. Способността за свързване винаги, когато и където и да е, е била представена за първи път на по-старите поколения като лукс, но за поколение Z и особено за поколение Alpha, тя вече е изискване.

Поколение Z бележи своето начало от 1995 г., когато безжичните технологии едва започват да се развиват. Поколение Alpha, което се появява от 2013 г. нататък, е поколението, родено в напълно дигитализиран свят.

Бумът в безжичните технологии започна да набира скорост с представянето на iPhone през 2007 г. Оттогава технологията стана по-евтина, по-компактна и по-достъпна. През 2011 г., една година след излизането на iPad, само 10% от децата на възраст под две години използват таблети или смартфони. Само две години по-късно, до 2013 г., този процент се е увеличил четирикратно. През 2015 г. френско проучване разкри, че 58% от децата на възраст под две години постоянно използват смартфон. Представете си колко се е увеличил този процент днес.

Отминаха дните, когато родителите изпращаха децата си навън да играят с единственото условие да се приберат, преди да светнат уличните лампи. Сега все повече деца търсят забавление чрез мобилните екрани. Екраните присъстват у дома, по време на пътуване с кола, в училище, при гостуване в приятели. Те са проникнали във всяка част от живота им.

С нарастващата употреба на различни устройства за учене, видео игри, социални взаимодействия и ежедневни удобства се появяват и нови здравословни проблеми за малките деца.

Чия е вината? Както ангажирането със самата технология, така и електромагнитните емисии, излъчвани от нея, могат да повлияят върху развитието на мозъка, което води до влошено психично здраве и негативни ефекти върху способността за учене, нарушени модели на сън, увреждане на очите и промени във физическото здраве.

Как електромагнитната радиация, излъчвана от устройствата, засяга децата?

Електромагнитната радиация се излъчва от всички технологии, но най-вече от тези с безжични връзки към WiFi или други устройства. Това е нискочестотна форма на енергия, която може да окаже въздействие върху нашите клетки и телесни функции, особено при хронично излагане. Тъй като децата все още се развиват на физическо, химично и биологично ниво, са изложени на по-висок риск от увреждане от емисиите на електромагнитната радиация. Те са с по-малка телесна маса, бързо делящи се клетки и по-голямо съдържание на вода в тъканите. Това означава, че честотите на електромагнитната радиация могат да навлязат по-дълбоко в тялото и да повлияят негативно на клетките, които се делят, увреждайки развитието на детето.

Увеличаването на екранното време означава и увеличаване на експозицията на електромагнитна радиация. Въпреки че е трудно да се разбере кое от двете има по-голям индивидуален ефект върху съня и здравето, установено е, че електромагнитното въздействие е налице, когато дадено устройство е наблизо, дори без включен екран.

В проучване на съня с 1925 ученика „държането на мобилния телефон близо до възглавницата по време на сън” положително корелира със сънливостта през деня, нарушенията на съня и увеличената латентност на съня.

Други известни ефекти на електромагнитната радиация върху здравето, произлизащи от хиляди проучвания по темата, включват различни заболявания, дължащи се на срив на клетъчно ниво и смущения в клетъчната комуникация. Ефектите са свързани с хронични болестни състояния като синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD), шум в ушите, безсъние, аутизъм, рак, психични заболявания като депресия, Алцхаймер и деменция, и проблеми по отношение на концентрацията, паметта и вниманието. Изследванията на електромагнитната радиация многократно показват генни мутации и ДНК фрагментация, които могат да причинят клетъчна мутация и рак.

В хода на своя живот децата ще акумулират повече електромагнитна радиация, в резултат на което вероятността да изпитат отрицателни въздействия върху здравето също се увеличава.

Докато излагането на електромагнитна радиация е свързано най-вече с биологични ефекти върху тялото, в крайна сметка то нанася двойна вреда. Децата усещат вредните ефекти, свързани както с продължителното заседяване пред цифровите екрани, така и с електромагнитната радиация, излъчвана от тези екрани.

По-долу разглеждаме потенциалното въздействие и на двете върху детското развитие.

Екранно време и развитие на мозъка

Едни от най-големите – и най-страшните – негативни последици от нарастващото екранно време сред децата са последиците върху развитието на мозъка.
От раждането до десетгодишна възраст развитието на мозъка преминава през нещо, наречено критичен период. През критичния период мозъкът на детето се развива най-много и има повишен въглехидратен метаболизъм.

Въглехидратният метаболизъм е показател за функционалната активност. Докато мозъкът преминава през различни етапи на развитие, въглехидратният метаболизъм достига своя връх в различни части по различно време през детството. Тези части на мозъка включват първичната сензорна и моторна кора, цингуларната кора, таламуса, мозъчния ствол, церебеларния вермис и хипокампалната област.

Книгата „От неврони до квартали: Науката за ранното детско развитие” го обяснява най-добре: „Основните етапи на развитието на мозъка от пренаталния период до постъпването в училище включват развитието и миграцията на мозъчните клетки там, където им е мястото в мозъка, разкрасяването на нервните клетки чрез появата на нови аксони или чрез разширяването на дендритната повърхност, образуването на връзки (или синапси) между нервните клетки и постнаталното добавяне на други видове клетки, по-специално глии.”

Казано по-просто, МНОГО неща се случват в мозъка ви през тези ранни години. Прекъсванията на тези процеси могат да имат дългосрочни последици, повечето от които неизвестни.

Проучване на когнитивното развитие на мозъка на юношите на Националния здравен институт (NIH) установи, че има значителна разлика в резултатите от сканирането с ядрено-магнитен резонанс на детски мозъци, които използват цифрови екрани повече от седем часа на ден, в сравнение с тези, които не го правят. Екраните буквално нарушават физическия строеж на мозъка на някои деца.

Бързото развитие на мозъка през този период полага основата за по-нататъшното му развитие. Той е особено чувствителен към заобикалящата го среда и постоянно реагира на нейните стимули, за да развива невронни връзки. Социалните и езиковите умения са два много важни етапа, които се развиват в ранните години. Децата се нуждаят от взаимодействие лице в лице, за да усвоят тези умения. Има някои нюанси от личните взаимодействия, които не могат да бъдат изобразени чрез цифров екран.
Може би това е най-страшният ефект, тъй като дългосрочните въздействия са неизвестни. Повсеместните цифрови екрани все още са сравнително нова характеристика на детството, така че не е минало достатъчно време, за да се проучи какво може да се случи в дългосрочен план.

Вижте например цигарите. Те бяха внедрени в социалния живот без много размисли. Отне няколко поколения, за да разберем напълно негативните последици за здравето и дори сега хората продължават да пушат, въпреки че има многобройни рискове, свързани с тютюнопушенето. Цифровите екрани бяха посрещнати в живота ни с отворени обятия и ще отнеме известно време, за да разберем какви ефекти, независимо дали отрицателни или положителни, имат върху нашето ментално и физическо здраве.
Знаем обаче, че в мозъка на децата се случват осезаеми промени в развитието в резултат на времето, прекарано пред екрана. Въпреки че новите технологии имат предимства, като възможността за дистанционно обучение през периода на COVID-19, важно е да се управлява екранното време, за да се поддържа правилното развитие на мозъка.

Проучвания, показващи нарушена способност за учене

Според ранните данни, получени през 2018 г., децата, които са прекарвали по два или повече часа на ден пред цифровите екрани, са отбелязали по-ниски резултати на езиковите и мисловните тестове.

В някои екстремни случаи децата, които са прекарвали над седем часа екранно време, са имали по-тънка мозъчна кора в резултат на това. Мозъчната кора контролира критичното мислене и разсъжденията – два основни компонента в ученето.

Д-р Дженифър Ф. Крос, лекуващ педиатър и специалист по поведенческа педиатрия в Детската презвитерианска болница в Ню Йорк, заяви, че въпреки че изследователите не разбират напълно какво означават данните, те предполагат, че цифровите екрани могат да стеснят фокуса от интереси и да ограничат средствата за изследване и учене.

Друг експерт в областта, Арик Сигман, сътрудник на Британското психологическо общество и член на Кралското медицинско общество, обяснява, че твърде многото екранно време в твърде ранна възраст пречи на развитието на способността на детето да се фокусира и концентрира, както и на междуличностните и комуникативните му умения.

Проучване, публикувано в педиатричния журнал на Американската медицинска асоциация (JAMA Pediatrics), установи, че увеличеното време за гледане на телевизия и видео игри сред деца между 4 и 18 години е свързано с по-лоши академични резултати.

Става очевидно, че времето, прекарано пред цифровите екрани, оказва влияние върху академичните постижения на децата и изследователите работят, за да разберат отговорните за това механизми.

Екранно време и ефекти на синята светлина върху очите и съня

Докато излагането на някаква синя светлина има своите предимства, включително повишаване на настроението, подобряване на когнитивните способности и паметта и повишаване на вниманието и бдителността, количеството синя светлина, необходимо за да се видят тези ползи, може да бъде постигнато естествено от слънцето, а не от екраните. Цифровите екрани използват LED диоди за излъчване на високоенергийна синя светлина. Тази синя светлина е покрита с нискоенергиен фосфор, за да изглежда екранът бял.

Изкуствената синя светлина създава два основни проблема: физическо увреждане на очите и нарушаване на моделите на сън.

Синята светлина е свързана с увреждане на ретината на очите и унищожаване на специфични мембрани поради по-високата ѝ енергия. Установено е също, че причинява дегенерация на макулата.

Очите на децата все още се развиват. Те са изложени на по-висок риск от увреждане, ако гледат твърде много синя светлина. С напредването на възрастта лещите на очите ни постепенно започват да пожълтяват. Тези кристални лещи защитават ретината. Пожълтяването им всъщност предпазва очите ни от вредната UV светлина и по-късата дължина на вълната от други източници, включително синята светлина. По-малките деца тепърва трябва да развиват тази естествена защита, което ги прави по-податливи на дългосрочно увреждане на очите.

Друг страничен ефект на синята светлина са нарушените модели на сън. Тялото има естествен ритъм на съня, известен като циркаден ритъм, който помага да се регулират моделите на бодърстване и сън. Циркадният ритъм е самоподдържащ се вътрешен процес, който реагира на стимули от околната среда. Указанията на околната среда, които задействат циркадния ритъм, са свързани с цикъла светлина-тъмнина, т. е. с изгрева и залеза на слънцето. С въвеждането на електричеството обаче хората могат да имат изкуствена светлина, когато навън е тъмно. Синята светлина е най-лошият нарушител, когато става въпрос за въздействие върху циркадния ритъм.

Тъй като е високоенергийна светлинна форма, синята светлина успява да излъже мозъка ви, че навън все още е ден и потиска секрецията на мелатонин. Изследователите от Харвард установиха, че след излагане на 6.5 часа синя светлина спрямо зелена светлина, синята светлина потиска мелатонина два пъти по-дълго от зелената светлина, измествайки циркадния ритъм два пъти по-назад във времето.

Защо светлината потиска мелатонина? Освобождаването на мелатонин зависи от протеини, наречени криптохроми. Криптохромите присъстват при бозайниците, както и при растенията и насекомите. Те реагират на синята светлина и са важна част от биологичния часовник. И по същество са превключвателят, който регулира освобождаването на мелатонин.

За да се разбере по-нататък ролята на криптохромите в циркадния ритъм, проучване от Националната медицинска библиотека (NLM) установи, че тъй като мишките нямат криптохроми, те нямат и циркаден ритъм. Това помогна да се затвърди фактът, че криптохромите са функционално важни за естествения модел на бодърстване и сън. Криптохромите са много чувствителни към светлината – когато се стимулират прекалено много, те просто изключват системите, в които участват, включително нарушавайки естествения циркаден ритъм. Увеличаването на изкуствената синя светлина от цифровите екрани има пряк ефект върху криптохромите.

Децата са по-засегнати от нарушените модели на сън, защото се нуждаят от повече сън от възрастните, тъй като все още растат и се развиват. Ето какви са препоръките за всяка възрастова група:

• Новородени (0-3 месеца) – 14-17 часа;
• Бебета (4-11 месеца) – 12-15 часа;
• Малки деца (1-2 години) – 11-14 часа;
• Предучилищна възраст (3-5 години) – 10-13 часа;
• Деца в училищна възраст (6-13 години) – 9-11 часа;
• Тийнейджъри (14-17 години) – 8-10 часа.

За да се справят с негативните въздействия, родителите трябва да помогнат на децата си да намалят яркостта на екрана, да променят нюанса на екрана или да накарат децата си да носят очила за блокиране на синя светлина, за да филтрират вредната синя светлина. Френско проучване установи, че очилата, блокиращи синята светлина, предотвратяват индуцираното от светлина потискане на мелатонина, което може да помогне на децата да поддържат нормални модели на сън.

Екранно време и психично здраве

Проучване е установило връзка между увеличеното екранно време и влошеното психично здраве. Има много изследвания, които свързват екранното време и проблемите с психичното здраве сред подрастващите.

Едно проучване установи, че има връзка между екранното време за развлечение и проблемите с психичното здраве, като същевременно не е намерена връзка за екранното време, което не е свързано с развлечение. Промените в общото екранно време за развлечение са били негативно свързани със себевъзприятието и психологическото благосъстояние. Установена е положителна връзка между гледането на телевизия/DVD и психологическите затруднения.

Канадско проучване документира как физическата активност и екранното време са независимо свързани с възприятията за физическо и психично здраве сред юношите от Канада. Юношите, които прекарвали над два часа екранно време на ден, имали 30% по-големи шансове за неоптимално самоотчитане на физическото здраве и 30-50% по-големи шансове за неоптимално самоотчитане на психичното здраве.

Сред подрастващите китайски ученици увеличеното екранно време и недостатъчната физическа активност си взаимодействат, за да увеличат депресивните и тревожните симптоми, както и недоволството от училищния живот.

Междувременно при китайските студенти в колеж увеличеното екранно време беше положително свързано с депресия, тревожност, психопатологични симптоми и влошено качество на съня.

Тази тема не е изучавана толкова много сред по-малките деца, но резултатите все още са причина за безпокойство. Според „Доклади за превантивна медицина”, въз основа на популационно проучване с над 40 000 американски деца, „повече от един час екранно време на ден е свързано с по-ниско психологическо благосъстояние, включително по-малко любопитство, по-нисък самоконтрол, повече разсеяност, повече трудности при създаването на приятели, по-малко емоционална стабилност, по-трудни грижи и невъзможност за завършване на задачите.”

Тийнейджърите виждат по-голям негативен ефект върху психичното си здраве от екранното време – установяването на навици за екранно време в детска възраст ще доведе единствено до повече проблеми впоследствие.

Екранно време и физическо здраве

Споменатите по-горе проучвания на психичното здраве откриха и връзки с влошеното физическо здраве. Проучването на подрастващи китайски ученици установи, че енергичната физическа активност е защитен фактор за някои от негативните ефекти на екранното време върху психичното здраве.

Увеличеното екранно време също така е свързано с детското затлъстяване. Проучване, финансирано от Националния съвет за здравни и медицински изследвания на Австралия, установи, че един от факторите, които предсказват по-висок индекс на телесната маса, е увеличеното време за гледане на телевизия. Тъй като екраните привличат вниманието на децата за по-дълги периоди от време, те са по-малко активни физически по начина, по който са били активни по-рано в детството си. Намаляването на физическата активност ще доведе до повишване на телесното тегло.

Поддържането на здравословно тегло е много важен аспект за поддържане на цялостното здраве.

Как да се преборите с прекомерното екранно време?

Не цялото екранно време е непременно лошо. Предимствата на новите технологии включват образователна полза, включително помощ и проучване за домашните задачи, свързани с училище; видеоигрите могат да помогнат за подобряване на двигателните умения и координацията; интернет връзката и видео разговорите позволяват повече начини за комуникация с другите, като например семейство на далечно разстояние.

За да поддържате здравословни нива на цифрово потребление, ето няколко предложения, които да следвате:

-Спазвайте насоките на Американската академия по педиатрия (AAP), създадени през 2016 г. Те са както следва:

• Децата под 18-месечна възраст не трябва да използват цифрови екрани, освен за видео разговори.
• Между 18 месеца и 2 години започнете да въвеждате дигитални медии под формата на качествено програмиране, като PBS Kids или Sesame Workshop. Не забравяйте да гледате това съдържание с децата.
• От 2 до 5 години ограничете екранното време само до един час на ден и продължете да гледате качествено програмиране.
• На 6 и повече години продължете да ограничавате използването на носители и типа устройство и се уверете, че децата все още получават подходящото количество сън и физическа активност.

– Използвайте приложения, за да наблюдавате и контролирате екранното време. Съществуват приложения, които предоставят на родителите възможността да задават ограничения за екранното време, като им позволяват да предотвратят прекомерната употреба и да блокират определени часове от деня, когато устройствата по същество са деактивирани, например по време на писане на домашна работа или през нощта. Задаването на тези ограничения помага да се създаде баланс в ежедневните дейности на по-малките деца.

• Screen Time;
• Zift;
• UnGlue;
• Qustodio.
• Norton Family.

– Предвидете време без технологии. Идеите за това включват забрана за употреба на телефон по време на хранене, забрана за използване на устройство преди закуска или отделяне на час за четене следобед.

– Създайте зони без технологии. Определянето на различни зони в (и около) къщата е полезен начин за ограничаване на използването на цифровите екрани. Чудесна идея е да не допускате екрани в спалнята. Липсата на телевизори, таблети, видео игри или телефони създава убежище, в което децата могат да отидат за дигитална детоксикация. Това ще помогне да се поддържат и здравословни навици за сън, тъй като знаем, че съществува връзка между екранното време, синята светлина и влошения сън.

Намерете хобита, които не изискват технологии. Колкото и да е лесно да дадете на децата таблет, за да се забавляват, насърчете ги да намерят хобита, които не изискват екран. Играта навън, четенето на книги, занаятите са различни начини да ангажирате и забавлявате децата, без да им давате устройство.

Източник: https://www.defendershield.com/why-small-children-are-the-most-sensitive-to-screen-time-and-emfs

Топ 10 развенчани мита за електромагнитната радиация – част I

„Вашият телефон ще ви причини рак” беше обичайният диалог около мобилните телефони, когато за първи път се появиха на пазара преди няколко десетилетия.

Тъй като мобилните технологии ставаха все по-добри и по-удобни, хората виждаха колко полезни са мобилните телефони и другите мобилни устройства. Мисълта да се загубят тези предимства стана невъзможна. Проучванията, финансирани от телекомуникационната индустрия, твърдяха, че тези устройства не оказват вредно въздействие и всички потенциални опасности за здравето бяха заметени под килима.

До днес. Дискусията около електромагнитната радиация от мобилни устройства и клетъчни кули се възобнови след внедряването на най-новата клетъчна мрежа, 5G, успоредно с постоянния ни контакт с нашите цифрови устройства 24/7.

5G ще гарантира, че всеки и всичко може да бъде свързано по всяко време с по-бърз и по-мощен сигнал. Ще стане почти невъзможно да се избегнат тези безжични трансмисии, което предизвика дискусия, тъй като все повече хора смятат, че безопасността им може да бъде нарушена. Анти-5G групи се борят с местните правителства и Федералната комисия по комуникациите (FCC), тъй като 5G се въвежда в САЩ и по целия свят.

Подобно на други актуални дискусии в социално-икономическата и политическата сфера, темата за електромагнитната радиация е трудно разбираема и изключително нюансирана и изобилства от т. нар. „експерти”, които нямат много други знания, освен предоставените от интернет. Въпреки че интернет действително прелива от ценна фактическа информация, неговите огромни архиви от данни и анонимни източници създават допълнително объркване и противоречия. В повечето случаи е трудно да се анализират достоверните източници на информация и още по-трудно да се поставят в контекст.

Тук изясняваме 10-те най-често срещани заблуди относно безопасността на електромагнитната радиация.

1) Изследванията на електромагнитната радиация са неубедителни, което означава, че тя не може да бъде вредна

Много правителствени и научни институции твърдят, че понастоящем изследванията не показват, че електромагнитната радиация е вредна. Редица учени и изследователи са съгласни, че към момента резултатите са неубедителни, което кара много хора погрешно да приемат, че електромагнитната радиация не може да ни навреди.

Изследванията на електромагнитната радиация просто не са достатъчно напреднали, за да се докаже без никакво съмнение, че тя е вредна за обикновения човек. Това не означава, че изследвания не съществуват или че не трябва да се притесняваме.

Други учени и изследователи признават, че има причина за безпокойство и че са необходими много повече данни, за да се стигне до информирана позиция по въпроса.

Макар да сме съгласни, че са необходими допълнителни проучвания, особено по отношение на сегашната масова употреба на мобилни устройства и интелигентни технологии, вече съществуват достатъчно материали, показващи ефектите от електромагнитната радиация – всъщност над 800 научни изследвания.

Голяма част от тези изследвания показват положителни връзки между електромагнитната радиация и неблагоприятните биологични ефекти, като няколко забележителни публикации намират доказателства за причинно-следствени ефекти.

И така, защо някои казват, че изследванията са неубедителни? По няколко причини. На първо място, има и други проучвания, които показват, че няма значителни вредни ефекти. Интересно е да се отбележи, че по-голямата част от противоречивите изследвания се финансират от индустрията за мобилни телефони и независими учени, като д-р Мартин Пал, установяват, че тези изследвания са предубедени или са проектирани да се провалят.

Например д-р Джефри Фосет установява, че „от проучванията, финансирани от индустрията, само 27% са открили ефекта на радиочестотното облъчване. Независими финансирани проучвания установяват този ефект в 68% от случаите. Това несъответствие е постоянно сред изброените ефекти.”

Вероятно е истина, че телекомуникационните компании не искат доказателства, които да покажат, че техните устройства са вредни, защото това би повлияло негативно на имиджа на компаниите и на продажбите като цяло.

В изследванията, показващи ефектите от експозицията на електромагнитна радиация, някои от изследваните популации не са достатъчно големи, за да се установи статистически значимо въздействие. Освен това е трудно да се докаже биомеханизъм, отговорен за биологичните ефекти, но има много теории (включително една, разработена от д-р Пал), които се разглеждат. Въпреки това данните все пак показват, че въздействието е налице и са необходими повече проучвания, за да се открие последователност и отговорен биомеханизъм.

След преглед на изследванията, Световната здравна организация (WHO) – Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира електромагнитната радиация като „евентуално канцерогенна за хората”, което означава, че са необходими повече проучвания върху хора, за да се докаже като вероятен канцероген.

Световната здравна организация пише, че технологията е твърде скорошна, за да се изключат възможни дългосрочни ефекти. Въпреки това организацията признава, че научните доказателства за въздействието на електромагнитната радиация върху здравето са значителни, като здравните резултати варират от репродуктивни проблеми до сърдечно-съдови и невродегенеративни заболявания и дори детска левкемия.

Научните изследвания на електромагнитната радиация нарастват, особено сега, когато е необходимо да се проучат ефектите от 5G. Трябва да се проведат по-нататъшни наблюдения на дългосрочната експозиция, но има достатъчно предварителни доказателства, които показват, че следва да бъдем загрижени и да вземем някакви предпазни мерки.

Ще говорим повече за изследванията по-нататък.

2) Нейонизиращата електромагнитна радиация не е вредна

Има два вида радиация: йонизираща и нейонизираща.

Йонизиращата радиация премахва електроните от атомите и молекулите на материята, която включва въздух, вода и – най-важното за вашето здраве – жива тъкан. Тя уврежда тялото, защото незабавно разделя молекулите и йонизира електрона на атомите.

Нейонизиращата радиация няма достатъчно енергия за отстраняване на електроните и разкъсване на връзките. Този тип облъчване е в долната граница на електромагнитния спектър и изобилства в радиочестотите, използвани в съвременната технология. Мнозина твърдят, че тъй като електромагнитната радиация е нейонизираща, няма как да ни навреди.

Дълго време научната общност вярваше, че ниските нива на радиация могат да причинят увреждане на тялото само чрез топлинния ефект на енергийните честоти, т. е. вреда може да настъпи само тогава, когато има достатъчно ниски нива на радиация, които да нагреят клетките и тъканите до степен на увреждане. Не се смяташе, че облъчване от ниска, нейонизираща степен може да нанесе щети, ако не е налице нагряване.

Сега знаем, че нейонизиращата радиация също може да причини биологични вреди.

Докато нейонизиращата радиация наистина може да доведе до топлинно увреждане при нагряването на клетките, ново изследване установи, че тя причинява биологични промени вътре в самите клетки, независимо дали има наличие на топлина. Проучванията показват, че честотите на електромагнитната радиация могат да предизвикат оксидативен стрес, да създадат клетъчна реакция на опасност и да активират калциевите канали с напрежение (VGCC) във вашите клетки, което може да наруши цели процеси в тялото ви и да доведе до редица здравословни проблеми – репродуктивни проблеми (които също могат да бъдат причинени от топлинно увреждане), рак, неврологични заболявания и ендокринни проблеми.

Нейонизиращата радиация може да няма същото първоначално въздействие като йонизиращата, тъй като повечето от нас имат вътрешна устойчивост. Но с течение на времето малките ефекти се наслагват и редовната експозиция може да доведе до сериозни здравословни проблеми.

3) Правителствените стандарти за облъчване от телефони гарантират, че всички емисии са безопасни

Съществуват стандарти за облъчване от мобилни телефони, които да предпазят хората от прекалено голяма експозиция, но те създават усещане за фалшива безопасност, тъй като много страни използват стандарти, които са остарели, неправилни или не се спазват от самите производители на мобилни телефони.

Стандартът на Федералната комисия по комуникациите, наречен специфична степен на абсорбция (SAR), не е актуализиран от 1996 г. По това време iPhone все още не е измислен, а емблематичната Nokia 3310 е въведена шест години по-късно. През 1996 г. само 16% от американците са имали мобилен телефон. Последните данни на „Пю Рисърч Сентър” показват, че 96% от американците вече имат мобилен телефон, а 81% имат смартфон. Много от тях са малки деца.

Федералната комисия по комуникациите заявява, че ограничението за публична експозиция на мобилни телефони е специфична степен на абсорбция от 1.6 W/Kg. Ето и няколко причини, поради които това ограничение е остаряло:

1. Федералната комисия по комуникациите създаде този стандарт във времето, когато само се опитваше да защити от топлинно увреждане на клетките (посочено по-горе в мит №2). Специфичната степен на абсорбция предпазва само от прекомерни нива на топлина и не адресира биологичните вреди, които могат да настъпят при по-ниски нива на мощност.
2. За да създаде този стандарт, Федералната комисия по комуникациите използва тестови манекен с тегло 90.7 кг, което представлява приблизително 3% от населението. Електромагнитната радиация е много по-вредна за развиващите се деца, бременните жени, болните или хората с нарушена имунна система и по-възрастното население.
3. Въпреки че това ниво на експозиция може да е било приемливо през 1996 г., то не е актуализирано, за да вземе предвид съвременния начин на живот, при който телефоните ни са притиснати към телата ни по цял ден и стоят до (или под) главите ни цяла нощ. Притежаването на устройства, използването им и навиците на потребление се промениха драстично през последните няколко десетилетия. RescueTime, приложение, което наблюдава използването на телефони, установи, че от 11 000 потребители средно човек прекарва по 3 часа и 15 минути на ден на телефона си, а 20% от потребителите превишават 4.5 часа. В допълнение към удължената ни експозиция, телефоните не разполагаха с всички допълнителни процесори, идващи от WiFi и Bluetooth, или с мощна мобилна връзка през 1996 г.

Въпреки този остарял стандарт за безопасност, производителите на мобилни телефони изглежда не го следват много добре. Те сами проверяват и отчитат специфичната степен на абсорбция на своите телефони. Като цяло резултатите и твърде специфичните процедури, които прилагат, не могат да бъдат възпроизведени в независимо лабораторно тестване.

„Чикаго Трибюн” направи собствено лабораторно тестване на мобилни телефони, закупени свободно, и установи, че излагането на радиочестотна радиация от iPhone 7 е над допустимата законова граница на безопасност и е два пъти повече от това, което Apple докладва на федералните регулатори. Други популярни модели като iPhone X, iPhone 8, Samsung Galaxy S9, Galaxy S8 и Moto E5 Play също са тествани и са над допустимия лимит. Наскоро допълнителен независим тест, направен от същата лаборатория, базирана в Калифорния, установи, че iPhone 11 Pro има специфична степен на абсорбция от 3.8 W/kg.

Резултатите от теста на „Чикаго Трибюн” и последвалото недоволство от обществеността подтикнаха Федералната комисия по комуникациите да проведе собствено тестване. Няколко месеца по-късно комисията заяви, че са тествали модели на телефони, предоставени им директно от производителите, и всички резултати са показали, че телефоните са в норма и излъчват по-малко от допустимата законова граница от 1.6 W/kg. Тази информация поражда два въпроса:

1. Защо независимите лабораторни тестове се връщат с различни резултати от тези на федералната регулаторна агенция (агенция, за която се твърди, че е корумпирана)?
2. Защо тестваните от Федералната комисия по комуникациите телефони се доставят от производителя, вместо да се вземат на произволен принцип от магазините?

Независимо дали телефоните наистина отговарят на стандартите или не, стандартите са остарели. Девра Дейвис, председател на Екологичния здравен тръст, заведе дело срещу Федералната комисия по комуникациите, като я съди за неактуализиране на ограниченията за облъчване от клетъчни телефони и безжични радиочестоти.

„Федералната комисия по комуникациите от години не успява да защити общественото здраве, като разчита на 24-годишни тестове за безопасност, създадени във време, когато телефоните бяха с размерите на обувка и се използваха от малцина”, каза Дейвис. „Подадохме тази жалба с настояването агенцията да вземе строги мерки по отношение на правителството на САЩ и други научни доказателства, че облъчването от мобилни телефони може да бъде вредно.”

Организацията за защита на детското здраве на Робърт Ф. Кенеди младши обжалва решение по дело срещу правителството на САЩ заради провала му да защити своите граждани, предвид отказа на Федералната комисия по комуникациите да преразгледа остарялото си 25-годишно ръководство. В жалбата се твърди, че действията на агенцията са непостоянни, своеволни, неосновани на доказателства и като цяло неправомерни. Подадена е на 2 февруари 2020 г. в Апелативния съд на САЩ в Девети съдебен окръг.

4) Ако мобилните телефони наистина са толкова опасни, те ще бъдат забранени

Много хора смятат, че след като мобилните телефони са толкова широко разпространени, те са безопасни за употреба. И че ако не са безопасни, ще бъдат забранени за производство.

За съжаление правителството невинаги следва тази логика. Както знаем от много други минали и настоящи събития, правителството невинаги е проактивно да мисли за здравето и безопасността на хората или за здравето и безопасността на планетата.

Да вземем например цигарената индустрия. Защо отне толкова време да се регулира? Науката отдавна знаеше, че цигарите са вредни, но те все още не са забранени. Същото важи и за офшорните сондажи и други пагубни за околната среда дейности – те все още са разрешени, тъй като регулирането на тези индустрии би струвало пари, а печалбите в тях са високи.

Колумнистът на „Юкая Дейли Джърнъл”, Криспин Холинсхед, го каза много точно: „Научното търсене може да бъде компрометирано, когато науката се пресича с икономиката и политиката на едно общество… Светът се трансформира бързо и из основи от мобилните телефони, а отскоро и от смартфоните, и има социален и икономически стимул тези устройства да продължават да бъдат считани за „безопасни”, докато се придвижваме към един по-свързан свят. Това икономическо пристрастие прави строгите научни изследвания трудни и непопулярни.”

Ученият Алфонсо Балмори каза нещо подобно още през 2005 г., когато публикува проучване за въздействието на електромагнитната радиация върху щъркелите: „Противоречията са чести, когато учените признават сериозните ефекти върху здравето и околната среда, причиняващи големи икономически загуби.”

Технологиите са един от най-големите играчи в икономиката и политиката, а мобилните оператори се считат за „любимата индустрия” на Федералната комисия по комуникациите. По принцип комисията не е особено стриктна към регулациите, защото мобилните оператори ѝ влияят.

Защо мобилните оператори просто не предлагат защита? Е, това би било трудно да се направи, без да се намали функционалността на телефона ви и би означавало да се признае пред обществеността, че съществуват опасности, свързани с облъчването от въпросния телефон (нещо, което те така или иначе признават в дребния шрифт).

Точно както има общо предупреждение на хирурга върху кутиите за цигари, в повечето ръководства за потребителя на телефони е посочена законово установената радиочестотна радиация. Изявлението на Apple е следното: „За да намалите излагането на радиочестотна енергия, използвайте опцията „свободни ръце” като вградения високоговорител, предоставените слушалки или други подобни аксесоари.”

Когато повечето обществени искания, свързани с разпоредбите за мобилни устройства, се променят, в крайна сметка може да дойдат и подобренията.

5) Електромагнитната радиация не може да причини рак

Националният здравен институт на САЩ (NIH) е открил „ясни доказателства” в проучвания върху животни, че радиочестотната радиация причинява рак.

Ракът представлява необичаен растеж на клетките в тялото, което води до редица проблеми. Изследванията на електромагнитната радиация последователно показват, че излагането на радиация причинява генна мутация и ДНК фрагментация – и двете могат да причинят клетъчна мутация и рак.

Известно проучване на Националната токсикологична програма (NTP) към Националния здравен институт заключава през ноември 2018 г., че високото излагане на радиочестотна радиация е свързано с ясни доказателства за тумори в сърцата на мъжки плъхове, някои доказателства за тумори в мозъка на мъжки плъхове и някои доказателства за тумори в надбъбречните жлези на мъжки плъхове.

Мнозина се опитаха да омаловажат тези резултати, тъй като: А) са тествани плъхове, Б) са тествани по-ниските 2G и 3G честоти и В) нивата на експозиция на цялото тяло са били „много по-високи” от нормалната експозиция на човек към безжична честота. Но всички тези твърдения са направени без контекст и следователно нямат никаква тежест.

Плъховете се използват широко в професионалните научни изследвания, тъй като тяхната анатомия е много близка до тази на хората. Всеки химикал, за който е известно, че причинява рак при хората, е канцерогенен и за плъховете.

По-ниските честоти могат да имат различни ефекти, но изследванията до този момент не са показали, че тялото реагира различно на различните радиочестоти. Ако има различни ефекти, те не са непременно по-добри или по-лоши. Въпреки това проучването все пак доказва, че биологични вреди могат да настъпят и с нейонизираща радиация, така че има основание за безпокойство, че по-високите радиочестоти могат да са също толкова лоши.

По отношение на плъховете, изложени на по-висока експозиция, нивата в проучването са били подобни или само малко по-високи от допустимата граница на Федералната комисия по комуникациите за максимално излагане на локализирана тъкан, тъй като телесните тъкани, разположени най-близо до антената на мобилния телефон, получават много по-висока експозиция от другите части на тялото. Учените от Националната токсикологична програма са съгласни, че има причина за безпокойство относно електромагнитната радиация и ракът е потенциална опасност.

Оттогава учените от Националната токсикологична програма препоръчват на хората да намалят времето, прекарано с мобилни телефони, или да използват високоговорителя и слушалките. Според „Майкроуейв Нюз” двама правителствени учени, изучаващи връзките между мобилните телефони и рака, потвърдиха, че следват предпазните мерки.

Друго проучване от Йейл установи, че може да има връзка между употребата на мобилен телефон и рака на щитовидната жлеза. Екипът изследва повече от 900 души, живеещи в Кънектикът, от които 440 с рак на щитовидната жлеза. Анализ на 176 гена свързва 10 мутации с болестта, но само при потребители на мобилни телефони, които имат генетично предразположение. Това означава, че електромагнитната радиация действително може да отключи рак в рисковите популации.

Ученият д-р Мартин Бланк обяснява, че просто се нуждаем от повече време за установяване на по-конкретна връзка между електромагнитната радиация и рака: „Индустрията харчи милиони, изтъквайки, че няма неопровержимо доказателство между излагането на електромагнитна радиация, особено радиацията от мобилен телефон, и рака. За тяхно щастие, времето е на тяхна страна заради нещо, наречено „латентен период”. Ракът не се появява за една нощ.” В почти всички случаи туморите отнемат много години, за да се образуват и метастазират.

Въпреки това ракът не трябва да бъде единствената ни грижа по отношение на излагането на електромагнитна радиация, тъй като има много други ефекти върху здравето, които могат да повлияят на ежедневието ни.

Източник: https://www.defendershield.com/emf-myths

Без електричество съвременният свят просто би спрял.

В повечето случаи, когато се сетите за „изобретяването” на електричеството, се сещате и за Бенджамин Франклин (технически той го открива). Ключовият му експеримент с хвърчилото доказва, че мълнията е електрическо явление и поставя началото на съвременното електричество, при което електропроводите действат като основно средство за пренасяне на тази мощност в цялата страна.

Кратка история на електропроводите и съвременното електричество

И така, как първоначално е овладяно електричеството? Много други учени се позовават на работата на Франклин. През 1831 г. Майкъл Фарадей установява, че може да създаде електрически ток чрез преместване на магнити вътре в намотки от медна тел, наречен електромагнитна индукция. Този процес се използва и до днес – в много по-голям мащаб – за създаване на мощност.

Електрическата крушка с нажежаема жичка на Томас Едисън е първата практическа употреба на електричество, захранвана от малък генератор и патентована през 1880 г., нарушавайки съществуващата индустрия за газово осветление.

Но тъй като електричеството завладява съвременния живот, е необходимо да се генерира и разпределя повече електроенергия. През 1882 г. е пусната в експлоатация „Дженерал Електрик”, а в Ню Йорк заработва първата американска електроцентрала, наречена „Пърл Стрийт Стейшън”. Къщите в Долен Манхатън са били свързани с банката от генератори на „Пърл Стрийт Стейшън” чрез подземни медни кабели – бутални парни машини, които произвеждат електричество с постоянен ток (DC).

Постоянният ток обаче не издържа дълго като средство за пренос на електроенергия. През 1880 г. Никола Тесла създава променливия ток (AC), при който електрическите потоци могат да се трансформират от ниско към високо напрежение и обратно, увеличавайки ефективността на предаване и позволявайки пренасянето на мощност на много по-далечни разстояния. През 1893 г. енергийната компания „Ниагарa Фолс” работи съвместно с Тесла и корпорацията „Уестингхаус”, за да овладее силата на Ниагарския водопад и да я изпрати на 22 мили (около 35.5 км) разстояние до Бъфало, Ню Йорк. До 1911 г. мрежите за променлив ток обхващат цели държави.

Подземното окабеляване също не продължава дълго, макар че се използва в много други страни. За обширните територии на САЩ то е твърде скъпо и непрактично.

Сега електропроводи с високо напрежение се простират на над 200 000 мили (321 869 км) в САЩ, което е 8 пъти повече от обиколката на Земята! Тези електропроводи пренасят електричеството от електроцентралите към местните разпределителни системи, които го доставят до всеки дом. Те преобразуват мощност от 69 000 на 765 000 V за по-ефективно предаване и след това обратно до 120-240 V за използване в дома ви.

В САЩ има само три основни мрежи за променлив ток – източната междусистемна връзка, западната междусистемна връзка и междусистемната връзка в Тексас, която дори не обхваща целия щат. Всяка междусистемна връзка представлява синхронизирани машини – считани за най-големите машини на планетата! – които „бръмчат” при 60 Hz.

В днешно време електропроводите са навсякъде, снабдявайки с електричество домовете, училищата и бизнесите – но какво означава това по отношение на излагането на електромагнитна радиация?

Как електропроводите излъчват електромагнитна радиация?

Електропроводите са точно това, което изглеждат – линии от проводници, които пренасят мощност или електричество. За разлика от WiFi, те не изпращат безжични радиочестотни (RF) лъчеви сигнали по въздуха.

Въпреки че не излъчват радиочестотни сигнали, за които да се притеснявате, електропроводите все пак излъчват радиация, известна като изключително нискочестотна радиация (ELF).

Изключително нискочестотната радиация представлява изтичане на енергия във всичко, което пренася или работи с променлив и постоянен ток. В преносната линия с променлив ток голите проводници обикновено са изработени от мед и алуминий, които понякога са подсилени с други материали, носещи мощността през линиите.

Съпротивлението на самата линия обаче води до частична загуба на мощност при движението на същата надолу по кабела. Колкото по-дълъг е кабелът, толкова повече мощност се губи. Също така има загуби в метала около кабела и изолацията на самия кабел, която никога не е перфектна при изолиране на цялата мощност. Типичните загуби на мощност за конвенционалния преносен кабел се оценяват на около 30 до 40 W/m.

Безопасна ли е изключително нискочестотната радиация?

Много хора забравят за изключително нискочестотната радиация и се притесняват само за радиочестотните сигнали, излъчвани от Wi-Fi рутерите, мобилните телефони или безжичните слушалки.

Като се има предвид това, генерирането, предаването, разпространението и използването на електричество излагат всеки човек на изключително нискочестотна радиация. От електропроводите до всяко устройство с щепсел или батерия, включително сешоара, будилника и електрическото одеяло, изключително нискочестотната радиация може да има биологичен ефект върху организма, ако нивата са достатъчно високи или ако времето на излагане е достатъчно дълго. Полетата бързо отслабват, ако сте далеч от тях, така че трябва да сте доста близо, за да изпитате потенциални биологични ефекти.

Нагряването на тъканите и стимулацията на нервите са добре разбрани ефекти на изключително нискочестотната радиация при висока сила на полето и се използват за обществени стандарти за експозиция. Въпреки това, дори ниската сила на полето от електрически уреди и електропроводи може да повлияе на тялото ви, ако сте достатъчно близо и сте изложени за дълъг период от време.

Основните опасения, за които е установено, че са свързани с излагане на изключително нискочестотна радиация, включват:
• ракови заболявания като детска левкемия, рак на централната нервна система и лимфом;
• репродуктивни ефекти и проблеми с развитието на плода;
• невробиологични ефекти като проблеми с ученето и поведението.

От епидемиологичните проучвания, показващи тези ефекти, Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира изключително нискочестотните магнитни полета като евентуално канцерогенни за хората (категория 2В) през 2002 г. Резултатите от тези проучвания показват, че продължителното излагане на относително високи нива на магнитни полета (3-4 mG) увеличава риска от развитие на левкемия с 1.5-2 пъти.

Магнитните полета непосредствено под разпределителните линии са около 5 mG, но могат да достигнат до 50 mG в гъсто населени райони.

Безопасни ли са електропроводите?

Изследванията показват, че облъчването от електропроводи е минимално, тъй като през повечето време просто не сте достатъчно близо до източника на захранване. Колкото по-далеч сте от източника, толкова по-слаба е електромагнитната радиация. Докато радиочестотите могат да пътуват безжично по въздуха, изключително нискочестотната радиация е страничен продукт от електрическите потоци, като повечето са източници на ниска степен на мощност, които не пътуват надалеч.

Електропроводите се намират или под земята (макар и не в САЩ), или в горната част на стълбовете за комунални услуги – други кабели могат да бъдат други комуникационни линии като телевизия, интернет и телефон. Промишлените стандарти в САЩ, определени от Националния кодекс за електрическа безопасност от 2020 г., налагат стандартна височина на стълбовете за комунални услуги от 35 фута (10.6 м). Линиите за високо напрежение – големите електропроводни кули – са много по-високи от 35 фута и варират от 50 до почти 200 фута (15-70 м) височина.

Националният институт по екологични здравни науки (NIEHS) предоставя следния пример: „магнитно поле от 57.5 mG непосредствено до 230 kV далекопроводна линия отчита само 7.1 mG на разстояние от 100 фута (30.4 м) и 1.8 mG на разстояние от 200 фута (70 м)“. Казано другояче, на 30.4 м от електропровода магнитното поле намалява с 87.7%, а на 70 м – с 96.9%.

За жилищни райони далекопроводните линии имат средно напрежение 230-400 V, така че силата на магнитното поле може да бъде дори по-ниска от горния пример.

Постоянен източник ли са електропроводите на електромагнитно облъчване?

Като цяло се намирате на безопасно разстояние от електропроводите. Според Австралийската агенция за радиационна защита и ядрена безопасност (ARPANSA) домовете, които са на 50 м от електропроводи с високо напрежение, нямат по-високи от нормалните нива на експозиция. Домовете, които са на 5 до 10 м от подстанциите и трансформаторите, имат „недоловими“ разлики в сравнение с типичните нива на домакинствата. За сравнение, стоенето под електропровод би било подобно на това да сте на крачка от будилника – и двете са средно около 5-10 mG.

Ако живеете над подземни електропроводи, земята, която заобикаля вградените линии, поглъща част от вредното лъчение, намалявайки количеството електромагнитна радиация, която всъщност достига до вас.

Освен това все повече и повече електропроводи се изграждат под земята и с екраниращи въглеродни нанотръби. Електропроводите трябва да имат екраниране, за да се предотвратят електромагнитни смущения помежду им. Въглеродните нанотръби са най-новата технология, която помага електромагнитната радиация да се задържи в електропроводите и да се предотврати изтичането ѝ. Въпреки че основната цел на тези тръби е да предотвратят електромагнитни смущения между линиите, те намаляват и излагането на радиация от самите електропроводи.

Докато електропроводите наистина излъчват електромагнитна радиация, има много други уреди и електроника, които използвате ежедневно в дома си и които излъчват подобни или по-високи нива на изключително нискочестотни магнитни полета. Тези полета обаче затихват толкова бързо, че освен ако не осъществявате пряк контакт с въпросните уреди, обичайните ежедневни взаимодействия с електрониката не трябва да ви притесняват твърде много. Използването на мощни устройства, като голям лаптоп например, в скута ви в продължение на няколко часа всеки ден трябва да се избягва. Спането със зарядно и телефон под възглавницата също е неразумно. Ако сте свръхчувствителни към електромагнитно облъчване, бременни сте или имате имунно (или друго) заболяване, трябва да сте по-внимателни към електрониката, с която си служите в ежедневието. От електрическите одеяла през компютрите до сешоара – винаги можете да използвате гаусометър, за да се уверите, че експозицията ви е под 4 mG, което е препоръчителната граница от Американската агенция за опазване на околната среда (EPA).

Начини за ограничаване на експозицията на изключително нискочестотна радиация

Ограничете директния си контакт с електронни устройства. Това включва смарт устройства като iPhone и таблет, но също така и телевизори, настолни компютри, хладилници, будилници и електрически одеала. В идеалния случай дръжте електрониката на разстояние 1-4 фута (0.3-1.20 м).

Дръжте електронните устройства извън спалнята си. Това ще я превърне в убежище за сън, което ще бъде от полза както за съня, така и за възстановяване на тялото по множество начини.

Изключвайте устройствата от контакта, когато не ги използвате. Дори ако дадено устройство не работи, щом е включено в мрежата, то пак ще създаде електромагнитно поле, тъй като през него ще продължи да тече променлив ток.

Интелигентните измервателни уреди ви излагат на електромагнитно облъчване повече, отколкото електропроводите. Дори обикновените електромери ви излагат на електромагнитно облъчване (обикновените измервателни уреди не излъчват радиочестоти). Това е така, защото измервателният уред обикновено се намира на външната стена на дома ви. Уверете се, че разположението на електромера ви не е на стената на спалнята ви, близо до леглото ви. Ако сте чувствителни към електромагнитно облъчване, може да се наложи да преместите измервателния уред на друго място.

Повечето екраниращи продукти не включват защита от изключително нискочестотни магнитни полета. Това се дължи на тяхната голяма дължина на вълната, която не може да бъде блокирана от тъканоподобни материали, включващи проводящи метали. Трябва да се използва по-твърда основа.

Източник: https://www.defendershield.com/power-lines-emf-radiation-ac-dc-power-elf