Marine Richard

Марин Ришар — с призната нетрудоспособност поради свръхчувствителност към електромагнитни полета

Как започва всичко и как се променя животът ѝ
– Зимата на 2007–2008 г. Ришар разказва, че започнала да изпитва обърканост и тахикардия, след като в апартамента си инсталирала Wi‑Fi и безжичен стационарен телефон DECT. Изключила Wi‑Fi мрежата, но продължила да използва телефона. С времето се появили затруднения с концентрацията, умора, гадене и световъртеж. Отначало тя не знаела на какво се дължат тези симптоми.
– Лятото на 2008 г. Тя се преместила в апартамент без Wi‑Fi и DECT и по същото време спряла да пуши. Описва следващите месеци като период, в който състоянието ѝ било по-стабилно. Тъй като двете промени настъпили по едно и също време, остава открит въпросът какво е допринесло за подобрението.
– 2010–2012 г. В разказа си тя описва силно главоболие, мравучкане и изтощение, които свързвала с използването на безжични мрежи. Според Le Monde през 2010 г. тя прекратила професионалната си дейност. В интервю за La Dépêche разказва, че година и половина търсила място, където да живее с по-слабо изразени симптоми. През 2012 г. се установила в каменна къща в Пиренеите, в департамента Ариеж.
Какво решава френският съд: На 8 юли 2015 г. съдът по спорове, свързани с инвалидността, в Тулуза ѝ признава 85% степен на увреждане и установява, че състоянието ѝ съществено и трайно ограничава възможността ѝ да започне работа. Съдът се основава на медицинска експертиза, която описва състоянието ѝ като синдром на свръхчувствителност към електромагнитни вълни. С решението ѝ е признато правото да получава френската помощ за пълнолетни лица с увреждания (AAH) за срок от три години. Според Le Monde размерът на помощта е около 800 евро месечно. Le Monde, 27.08.2015 г.
Сподели

Add a Comment

You must be logged in to post a comment