cost-of-sleep-deprivation-1

Свръхвисоката цена на сънната депривация (безсъние или липса на сън) – част I

Сънната депривация (безсъние)  има същия ефект върху имунната ви система като физическия стрес или боледуването, което помага да се обясни защо лишаването от сън повишава риска от множество хронични заболявания. Сънят също е тясно свързан с важни нива на хормоните, включително мелатонин – антиоксидант с мощна противоракова активност – който се намалява от липсата на сън, и с детоксикацията и подмладяването на мозъка, които се случват само по време на дълбок сън.

Намаляването на съня само с един час на нощ увеличава експресията на гени, свързани с възпаление, възбудимост на имунната система, диабет, риск от развитието на рак и стрес. Доказано е също, че само една нощ лош сън влошава физическите ви движения и умствения ви фокус до степен, сравнима с наличието на алкохол в кръвта от 0.10%. С други думи, липсата на сън може да доведе до ниво на увреждане, характерно за някой, който е пиян.

Добрият сън е важен и за поддържането на емоционалния баланс. Умората компрометира способността на мозъка ви да регулира емоциите, което ви прави по-податливи на раздразнителност, тревожност и неоправдани емоционални изблици. Леките корекции в ежедневната ви рутина и зоната за спане могат да ви осигурят непрекъснат, спокоен сън и съответно по-добро здраве.

Едно от най-лошите неща, които можете да направите, е да посегнете към хапче за сън. Изследванията показват, че тези медикаменти не работят и могат да имат сериозни странични ефекти. Един анализ установи, че популярните приспивателни намаляват средното време, необходимо за заспиване, само с 13 минути в сравнение с плацебото, като същевременно увеличават общото време за сън с 11 минути. Такива резултати са често срещани.

Междувременно изследванията показват, че хората, които приемат сънотворни, са изложени на 35% по-висок риск от развитието на някои видове рак и е почти четири пъти по-вероятно да умрат от каквато и да е причина, отколкото неупотребяващите тези медикаменти. Това са значителни рискове за само няколко минути допълнителен сън.

Какво ни казва науката за последствията от сънната депривация?

Според анализ на наличните изследвания на Американската академия по медицина на съня (AASM) и Обществото за изследване на съня (SRS) тежестта на доказателствата предполага, че възрастните се нуждаят някъде между седем и девет часа сън всяка нощ за оптимално здраве, или в т. нар. „Златокоса зона” („зона на живот” или „обитаема зона”) това време е около осем часа.

Те също така установиха, че системното недоспиване (по-малко от шест часа сън на нощ) увеличава риска от широк спектър от психологически и физически ефекти. В допълнение към обострянето на всяко хронично заболяване, което вече имате, лошият сън или липсата на сън пряко допринася за:

  • Повишен риск от автомобилни катастрофи – през 2013 г. сънливи шофьори са причинили 72 000 автомобилни катастрофи, при които са загинали 800 американци, а 44 000 са били ранени.
  • Повишен риск от сърдечно-съдови заболявания – афро-американците са изложени на по-висок риск от сърдечни заболявания, отколкото кавказците, и цели 50% от тази расова разлика се дължат на това, че чернокожите спят по-малко.
  • Преждевременно раждане – майките, лишени от сън, са изложени на двойно по-голям риск от преждевременно раждане от над шест седмици, отколкото майките, които спят добре.
  • Намалена способност за учене или запомняне и понижено академично представяне – дори бебетата са подобрили припомнянето след дрямка, което предполага, че сънят играе роля в укрепването на спомените.
  • Намалена способност за изпълнение на задачи и намалена производителност – според скорошно проучване работниците, които спят по-малко от шест часа на нощ, струват на САЩ 411 милиарда долара годишно откъм загуба на производителност.
  • Намалена креативност по време на работа или в други дейности.
  • Повишен риск от затлъстяване и диабет тип 2.
  • Повишена чувствителност към стомашни язви.
  • Повишен риск от рак.
  • Повишен риск от високо кръвно налягане.
  • Повишен риск от остеопороза.
  • Увеличени трудови злополуки.
  • Намалено атлетично представяне.
  • Преждевременно стареене чрез намеса в производството на хормона на растежа, който обикновено се отделя от хипофизната жлеза по време на дълбок сън.
  • Повишен риск от депресия и тревожност – в едно проучване 87% от пациентите с депресия, които са се справили с безсънието си, са имали съществено подобрение, като симптомите са изчезнали след осем седмици.
  • Повишен риск от деменция и болест на Алцхаймер.
  • Намалена имунна функция.
  • Повишен риск от смърт поради каквато и да е причина.

Сънната депривация повишава риска от затлъстяване

Редица проучвания показват, че липсата на сън може да играе значителна роля при затлъстяването, инсулиновата резистентност и диабет тип 2, всички от които са на епидемично ниво не само в САЩ, но и по целия свят. Връзката между сънната депривация и наддаването на тегло се обяснява с факта, че сънят засяга хормоните, свързани с глада. Проучванията показват, че лошият сън повишава грелина, което води до по-голям глад, като същевременно инхибира лептина – хормонът, който сигнализира на мозъка ви, когато сте сити.

Тази комбинация води до повишен глад и силно желание за храна, особено за въглехидрати. Според скорошно проучване получаването на един допълнителен час сън на нощ може да намали размера на талията ви с една трета от инча (0.85 см). В сравнение с хората, които спят средно малко под шест часа на нощ, тези, които спят средно по 8.45 часа на нощ (плюс или минус 40 минути), са били около 7 паунда (3 кг) по-леки и са имали 1.6 инча (4 см) по-малка обиколка на талията.

Друго проучване, публикувано в Международен журнал за затлъстяването (IJO), установи, че бебетата, които спят по-малко, ядат повече, което ги поставя в повишен риск от бъдещо затлъстяване и свързаните с това здравословни проблеми. Децата, които на 16-месечна възраст спят по-малко от десет часа на ден, приемат средно с 10% повече калории от тези, които спят поне тринадесет часа дневно.

Сънната депривация повишава риска от диабет както при млади, така и при възрастни

Последните изследвания също потвърждават, че сънят е важен фактор за риска от развитие на диабет при децата. Британски екип оцени над 4500 деца на възраст между 9 и 10 години с различен етнически произход. Като цяло родителите им са съобщили, че децата спят между осем и дванадесет часа, като средното време за сън е десет часа.

Предишни проучвания показват, че децата се нуждаят от повече сън от възрастните и горното изследване потвърждава това мнение. Дори с осем часа сън на нощ, децата са изложени на повишен риск от затлъстяване и инсулинова резистентност в сравнение с тези, които спят повече.

Според старшия автор Кристофър Оуен, професор по епидемиология в Лондонския университет „Сейнт Джордж”, повече сън за децата е по-добре и наистина няма горна граница. Той каза пред „Ню Йорк Таймс”: „Увеличаването на времето за сън е много проста и евтина интервенция. Трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че децата спят достатъчно.”

Други изследвания, включващи възрастни, установиха, че жените, които спят по пет часа (или по-малко) на нощ, е 34% по-вероятно да развият симптоми на диабет, отколкото жените, които спят по седем или осем часа всяка нощ. Друго проучване, публикувано в Анали на вътрешните болести (AIM), установи, че след само четири нощи сънна депривация (времето за сън е било само 4.5 часа на нощ) инсулиновата чувствителност на участниците е била с 16% по-ниска, а инсулиновата чувствителност на техните мастни клетки е била с 30% по-ниска – конкурентни нива, наблюдавани при доказани диабетици.

Старшият автор Матю Брейди, доцент по медицина в Чикагския университет, отбеляза: „Това е еквивалент на метаболитно остаряване на някого с 10 до 20 години след само четири нощи частично ограничаване на съня. Мастните клетки се нуждаят от сън и когато не получат достатъчно, стават метаболитно нестабилни.”

Сънната депривация и деменцията

Лошият сън или липсата на сън е свързана с повишен риск от деменция и болест на Алцхаймер, последната от които към момента е третата водеща причина за смърт в САЩ. Изследователи от Лабораторията за сън и невровизуализация на Калифорнийския университет в Бъркли откриха, че липсата на сън ви прави по-уязвими към натрупването на бета-амилоидни протеини в мозъка, асоциирани с деменцията. Излишно е да се споменава, че хроничната сънна депривация е особено рискова.

Проблематично е, че бета-амилоидните отлагания също така пречат на способността ви да спите, като по този начин ви вкарват в порочен кръг. Водещият автор д-р Брайс Мандър, невролог от Калифорнийския университет в Бъркли, беше цитиран в списанието на Калифорнийската асоциация към Калифорнийския университет в Бъркли със следното изказване:

„Неизвестно е дали това е просто странична връзка, която няма нищо общо с клиничните симптоми на деменцията, или нарушаването на съня е част от механизма, по който тези токсични химикали в мозъка причиняват загуба на паметта. Това не означава, че амилоидът и други патологии не могат да повлияят на паметта без оглед на съня. Но предполага, че част от начина, по който засяга паметта, е чрез паметта, зависима от съня.”

Както бе споменато по-горе, скорошни изследвания показват, че бебетата са подобрили запомнянето след дрямка, което предполага, че сънят играе важна роля за консолидирането на паметта. Други изследвания показват, че амилоидните плаки, характерни за болестта на Алцхаймер, се натрупват по-бързо при лишени от сън лабораторни животни. Други важни проучвания откриха, че сънят изчиства токсините от мозъка ви по време на дълбок сън, което е от съществено значение за превенцията на Алцхаймер.

Към част II

Източник: https://emfcommunity.com/steep-cost-sleep-deprivation/

 

Връзки:

 

Сподели

Comments are closed.