Хранителните алергии и генетичните предразположения разкриват важна истина за нашата физиология.
Като хора, нашите физически тела обикновено функционират по един и същи начин. Имаме едни и същи органи, едни и същи клетъчни процеси и едни и същи основни нужди, за да продължим да живеем. Но въпреки тази привидна еднородност, няма две напълно еднакви човешки тела.
Такъв е и случаят с електромагнитната радиация, или електромагнитните полета: въпреки че всички ние потенциално можем да изпитаме негативните им ефекти, някои от нас са по-чувствителни към тези полета от други. Когато симптомите на излагане на електромагнитни полета са чести и интензивни и в някои случаи продължават дълго след като сте се отдалечили от източника, е възможно да страдате от електрочувствителност, известна още като електромагнитна свръхчувствителност (EHS). В по-напредналата фаза на това все още неразпознато физиологично състояние симптомите могат да накарат хората да потърсят медицинско лечение или да ги направят неспособни да работят или живеят близо до безжична технология.
За съжаление, поради факта, че електромагнитната радиация едва наскоро е приета като опасност за здравето, тези, които са отишли при своите лекари, представяйки симптомите на електромагнитна свръхчувствителност, обикновено са отбелязани като психиатрични случаи. Тези пациенти не само получават лечение, което напълно пренебрегва истинската причина; има известна стигматизация, която се появява, когато страдате от състояние, което по-голямата част от обществото все още не разбира или дори не вярва в него.
Мозъчни аномалии при страдащи от електромагнитна свръхчувствителност
Има нови доказателства относно реалността на електромагнитната свръхчувствителност. В проучване от април 2017 г. десет пациента със заболяването са били подложени на функционално сканиране на мозъка с ядрено-магнитен резонанс, за да се провери за налични аномалии. Всичките десет субекта показват последователни аномалии в една и съща област на мозъка.
Това проучване също така насочи вниманието към осъзнаването, че симптомите, изпитвани от пациенти с електрочувствителност, наподобяват тези на пациенти, които са имали дългосрочно излагане на невротоксични химикали. Всъщност осем от десетте субекта са имали такова излагане в миналото си и години по-късно започват да страдат от неврологични симптоми (когнитивно увреждане, главоболие, тремор и т. н.), които започват при излагане на електромагнитна радиация и обикновено намаляват с отдалечаване от източника. Това предполага, че невротоксичните химикали и електромагнитната радиация могат взаимно да утежняват ефектите си.
Още нещо, което си струва да се отбележи, е, че седем от десетте изследвани субекта или са живели, или са работили в непосредствена близост до големи изходи на електромагнитни полета. Един от тях е бил ръководител на полети, друг е работел с високоволтови електропроводи, а трети е живеел на около 450 м от клетъчна кула на AT&T*.
По-голямата част от страдащите от електрочувствителност са жени
Възможно е да има друг рисков фактор за развитието на електрочувствителност: вашият пол. Донякъде изненадващо (като се има предвид, че много професии, включващи непосредствена близост до източници на електромагнитна радиация, са доминирани от мъже), жените са по-склонни да имат проблеми с електромагнитната свръхчувствителност.
Според въпросници, разпространени в Холандия, Финландия и Япония, по-голямата част от страдащите от симптоми на електромагнитна свръхчувствителност са жени: съответно 68%, 81% и 95%.
Защо изглежда, че жените имат по-голям шанс да станат чувствителни към електромагнитните полета? Направени са няколко проучвания в тази насока и все още има много неща, които не разбираме. Необходими са повече изследвания, преди да можем точно да определим защо съществува тази тенденция.
Знаем обаче, че някои медицински състояния са характерни за даден пол повече от друг. Например за мъжете е два пъти по-вероятно да умрат от чернодробно заболяване и почти три пъти по-вероятно да умрат от СПИН в сравнение с жените. За разлика от тях, 90% от пациентите с лупус са жени. Така че може да се окаже, че биологичните разлики между мъже и жени, вероятно свързани с хромозомни различия и съотношение на водата, оставят последната група с по-висока предразположеност към електромагнитната свръхчувствителност.
Друга възможна причина за този модел е, че по някакъв начин жените често са „по-настроени” към промените и особеностите на собствените си тела. Възможно е те по-бързо да забележат симптоми като умора, когнитивни проблеми и общо неразположение във връзка с използването на (или близостта до) устройства, излъчващи електрогматнитни полета. Мъжете като цяло са по-склонни да не мислят много за (или дори да пренебрегват) подобни симптоми, особено ако не могат да бъдат свързани с очевидна причина. Доказано е, че мъжете с по-традиционни възгледи за мъжественост са по-малко склонни да посещават лекар и могат да сведат до минимум симптомите си, когато все пак го направят.
Несъмнено е необходимо да се направят повече изследвания и проучвания по този въпрос, не само за по-добро разбиране, но и за по-широко признаване на електромагнитната свръхчувствителност като реално състояние, което може да има редица осакатяващи ефекти.
Заключителни мисли
Ето малко храна за размисъл, взета от трите въпросника, цитирани по-горе:
След като електромагнитната свръхчувствителност се разрасна, домашните безжични устройства като лаптопи, мобилни телефони и телевизори (изненадващо не клетъчни кули или други източници с висока мощност) се оказаха това, което е причинило най-много проблеми на анкетираните в Холандия.
Както обсъдихме по-рано, над половината от респондентите в Холандия съобщават, че „в даден момент са били диагностицирани като страдащи от множествена химическа чувствителност (MCS), синдром на хроничната умора, фибромиалгия, бърнаут (прегаряне) или други инвалидизиращи психосоматични заболявания. Съобщава се също, че няколко други респондента са чувствителни към фактори на околната среда като миризми, слънчева светлина, полен, химикали, медикаменти, нутриенти, добавки в храните и т. н.”
76% от респондентите във финландското проучване казват, че намаляването или избягването на електромагнитните полета е помогнало за тяхното пълно или частично възстановяване. Официалните препоръки за лечение с психотерапия и медикаменти не са били особено полезни – само 2.6% и 4.2% от пациентите са почувствали известно облекчение чрез тези методи.
От тези в японското проучване около 85% е трябвало да предприемат мерки, за да се предпазят от електромагнитните полета, като например преместване в район с по-малко източници на радиация или закупуване на уреди с ниско излъчване на електромагнитни полета. Около половината от респондентите преди са били на работа, но повечето или са загубили работата си, или са имали спад в доходите. 12% не са били в състояние да използват обществен транспорт.
Ние сме на върха на айсберга по отношение на пълната информираност относно електрочувствителността. Ако цитираното по-горе изследване е някаква индикация, електромагнитната свръхчувствителност е сериозно здравословно състояние, за което трябва да се говори и внимателно да се изследва, докато продължаваме с пълна скорост в ерата на безжичните технологии.
*AT&T е най-голямата телекомуникационна компания в света и най-големият доставчик на мобилни телефонни услуги в САЩ.
Източник: https://mieuxprevenir.blogspot.com/2018/03/electrosensitivity-why-are-some-people.html